В очакване на нещо приказно и истинско,
пробило облака на сивата реалност,
все бродех аз по стъпките на изгрева,
а времето ме гледаше все някак странно...
Очаквах слънцето да ме прониже със лъчите си -
сърцето ми да се превърне в зов-мишена,
кръвта ми да разгаря огъня лирически,
поглъщайки душата моя нежно-уморена...
Очаквах в залеза да преоткрия дните си -
луната да отключи огнени експлозии
и звезден дъжд да се посипе над косите ми...
но приказката все оставаше една илюзия. ...