Недовършено

7.05.2008 г., 8:43 ч.

Поезия » Друга

5.0 / 5

597 0 6

Духът човешки -
нежен като мимоза,
уханен като роза...
Ту е твърд като стомана,
ту е като дете непохватен...
Но как така стана,
че човешкият дух необхватен
се промени изцяло?
Сякаш не е дух от човешко тяло.
Когато постоянно го притискаш,
мачкаш, изстискваш...
и този дух не премине в агресия, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Моят глас
2012

Наздраве с чаша бренди до камината. Не топли, инак имаме дърва. Нали и с тебе някога се имахме, но о...
Сънувам те

Сънувах дом. И ти дойде. Бе топло, светло и уютно. Постлахме си вечерното небе и пожелахме да е късн...
До утрото отчайващо е рано

В душата й се спираха мнозина – да пофлиртуват и да се разсеят... Страхотно време - младите години!....

Още произведения »