28.08.2010 г., 11:34 ч.

Недрата на сърцето... 

  Поезия » Друга
682 0 2
Препусках из недрата на сърцето.
Разкъсвах хилядите му обвивки.
И стигнах до мястото, където
 окъпах се в твоите усмивки.

Проникнах плахо там.
Съблякох се, до кости се разголих.
Душата ми потъна в срам,
връхлетяна от откровения ти полъх.

Проникнах плахо там, където
сама изгубих се, погубих себе си
и в тази бездна, в този безпределен океан,
намерих ключа към сърцето ти.

Посегнах към ключалката,
ръката ми трепереше,
и пъхайки го тайно там.
разбрах, че този ключ е времето.

© Николина Милева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??