Под индиго май живеем
с половин уста се смеем
по витрините надничаме
със надежди се обличаме
и с обувчиците стари
тропаме по тротоара
със салфетка бършем
сълзите невинни..
Боже
как да бъдем позитивни.
© Христо Манчев Всички права запазени