9.04.2013 г., 21:55 ч.

Неизиграни монолози 

  Поезия » Философска
642 0 4
Аз не съм някаква конфликтна диаметрала
или пък - гримирано, изнежено петолиние...
Може за нищо, ама съвсем нищичко да не ставам,
но все още мастило в душата си имам.
Виждаш ли? Черно е - става за ноти,
за сол ключове, бемоли, бекари... диези.
Щом изсъхне като есенен лист перото ми -
потапям го в мрака ù - непрогледен...
И прекроявам крилете на партитурата
от химн - във опус.
Замълчете!
Всички партии! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Чернев Всички права запазени

Предложения
: ??:??