30.06.2009 г., 16:38 ч.

Неизказано 

  Поезия » Друга
552 0 0
Бързи капки чезнат без следа. Мрачно
облачно навъсено небе; прозрачно
слънце чезне в океан безводен
сиво-пепеляв. Мъртвороден
вятър брули опустял пейзаж.
Пустиня без оазис; замръзнал плаж
морето мие оловно-сиви брегове
в застинали вълни. Солени дъждове
избелялата земя отмиват. Звезда
отпада глухо в черната бразда
безкрайна. Бледо-призрачни луни
поглъщат гаснещите светлини ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Златко Тошков Всички права запазени

Предложения
  • Аз бях добър приятел, но уви – невинаги съм бил с добри стопани... Аз съм един – но с милион съдби! ...
  • Ех, живот, все не ми е по мярка добрата ти риза на райе от ребра, през които тревата расте. Със Адам...
  • Завивам те със себе си. В прегръдка. Докосвам се със твоите ръце. Отпивам те на бавни глътки но жажд...

Още произведения »