13.11.2008 г., 2:40 ч.

Неизкрещяна любов 

  Поезия » Любовна
1022 0 31
Простата истина боде ми сърцето,
драска свенливо със нокти на котка.
В очите я гледам. Изплезено-мокра,
се мъчи да стигне до мене. Защо ли?
Простата истина ме мисли за глуха.
Обаче не вика, не крещи до полуда.
Така че да чуя оттатък от залеза
и в изгревно слънце да я превърна.
За сляпа ме мисли проклетата истина,
но вместо да драпа с орлови нокти,
с бяло перце от гълъб очите ми гали
и праща ми сънища наместо бури. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Предложения
: ??:??