Неизменно

28.12.2008 г., 17:03 ч.

Поезия » Философска

889 0 14

токчетата на забравата
френетично потракват
по облия плочник
на съзнанието
времето спира
в синхрон със сърцето на спомена
прилича на дълъг антракт
необещаното утре
пресипнало
посипано не със брокат
а замазано
почти тапицирано с дискоточки ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Неизменно

Искате да прочетете повече?

Предложения