Ти бе там за никой.
И никой беше там за теб.
Защото където беше ти, бях и аз.
Бях, но по-различен бях, и от раз.
Там, дето ти създаде хаос и бъркотия,
аз бях господарят на ред и веселия.
Защото там, дето ти мина, замръзнаха сърцата.
Пламнаха душите, сълзи остри и люти се сновяха по перата
на твоите измислени крила,
бели, тънки и нищожни, лишени от святота.
Там, дето ти прекоси полята с красивите цветя
и безнадеждно те паднаха и изчезнаха в прахта… ...