Топло е. Късна неделя.
Сама съм, какво да се прави!
Нормалните хора вечерят,
а аз пия и пуша цигари.
Тихо е. Празно е. Тегаво.
И лесно. Така ми е лесно!
Леглото отдавна застелих..
Но сега е време за песни!
Пускам рок - класика в жанра!
И в корема ми - пеперуди!
Не съм жадна, не съм гладна..
Все още не съм и луда!
Боже, колко красиво е привечер!
Влиза южният вяртър на пръсти
и ми близва лицето.
Приютявам го вкъщи.
Но ми липсва нещичко още...
Ръка... или капчица радост
в нежните, иначе, нощи
на горещия Август!
Звъня му - "Обичам те! Липсваш ми!
Изведнъж за теб домъчня ми!".
"Пак си пила. И аз те обичам..." -
кратко отвръща... баща ми.
Спокойна съм. В безопастност.
Дойде моментът да се връщам
в леглото си... Макар да е тясно...
Ще сънувам прегръщане!