Аз обичам, когато вали, когато в очите ми няма мъгла,
когато зад слънцето няма тъга и то заблести с ярка светлина.
Аз обичам, когато над вятъра няма искри, когато ми пее луната,
когато в очите ти пламък гори, когато шумят ни листата.
Аз обичам на утрото аромата, когато ме лъхне с полъха свеж,
когато зората изпращам, аз обичам, когато танцуват цветята.
Аз обичам, когато рисуват с боя върху бяло платно,
когато въображението си играе с човешкото същество.
И нищо повече не обичам, когато ме галиш с ръце,
когато със обич се вричаш ти ме правиш човек.