НЕЙНО ВЕЛИЧЕСТВО РИМАТА
... през далечните морета и пустинните земи
с нея – Римата ми клета, си живеем тъй сами! –
много често тя ме нерви, аз я гледам – сам и слаб,
караме я на консерви, биричка, тютюн и хляб,
тя е толкова капризна! – в ямб, дактил, или в хорей
си живеем в страшна схизма между сбогом и здравей,
все неканена ми идва – или ми обръща гръб,
и на радости е свидла! – но пък щедра е на скръб,
вечно куца ми – недъгав, предпоследният куплет,
тая заран ме излъга: – Ти си, – вика, – луд Поет!
Цял ден нещо ми мърмори за раздяла, за развод.
Тя е моята love story! – в този смахнат мой живот.
© Валери Станков Всички права запазени
Така е тя, но пък затова не те напуска