Уви, изтичат ми дните, мила,

но и в мъка осветяваш моя път,

затуй душа се е успокоила,

ела при мене в тоя кът.

Нощта е мрачна и студена,

но топли ме отвътре нещо,

топли душата ми ранена,

нежна тръпка аз усещам.

За теб си спомням, за красотата,

душата ти също е прекрасна,

ти си ми в живота светлината,

но болката ми е ужасна.

И имаш ти хубави очи,

споменът за тях крепи ме,

но душата ти безспир мълчи,

ела и, моля те, спаси ме!