В тази нощ лунна, безсънна,
нека вопли подтиснати тлеят,
в душата ми пропаст бездънна,
нека чувства забравени реят.
И пулсира инстинкт под лъжичката,
за жадувана обич бленува,
отдаден докрай на привичката,
че любов със любов се лекува.
Само с поглед и дъх притаен,
с глух стон от онемели слова,
в страстен, любовен рефрен
се слеят грациозни тела. ...