22.08.2014 г., 23:44 ч.

Нека 

  Поезия » Друга
366 0 3

Всяка вечер питам звездите,
какъв ще е утре денят,
да вярвам ли още в мечтите,
ще сбъдне ли зората една,

единствена, свята надежда
да бъде навред светлина,
сърцата с любов да зарежда
и обич на всички в света.

И никога войни и омраза
да не бъдат на тази земя,
и тази злокобна зараза
изчезне от всяка душа.

И слънце навеки да грее
над всички и всичко до край.
Вселената наша свещена
за винаги нека е рай.

© Гинка Любенова Косева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Все още има стойностни и прекрасни хора,за които красотата е водеща.Благодаря ви за топлите думи.
  • Хм... хареса ми с вярата, макар и прокрадваща се тихичко, че светът ще стане по-добър, разумен, мъдър и изпълнен с Люнов.
    А светът не е загиващ, загиващи са само неосъзналите и неразбралите смисъла на живота.
    Този стих ми дава надеждата, че много от човеците в този свят ще оцелеят и наистина ще бъдат в хармония с всичко и със себе си.
    Онези, които не преосмислят поривите си, водещи до дисхармония, може би, колкото и да не им го пожелавам... може би няма да съществуват в този мечтан и желан свят...
    Благодаря ти, Джуди!!!
    ((( )))
  • хубави пожелания в един загиващ свят, Джуди...
    може би има някакъв шанс!?
    поздравления!!!
Предложения
: ??:??