25.08.2013 г., 15:45 ч.

Нека 

  Поезия » Философска
554 0 6

И нека да не бъдем ние вечни
в изстиващия миг на вечността.
И нека да не сме така далечни,
тъй-както е далечна верността.

И нека да сме сенки сред безмълвие.
И нека бъдем падащи звезди в небето.
Но нека в нашата съдба - безсъние
не ни разстрелват с хладни пистолети.

И нека всичко се запазва в мигове,
когато се превърнем в мрак и тишина.
И нека вярваме, че можем да живеем
в една измислена от нас съдба...


Защото самотата пак ще ни накаже,
щом досега не е посмяла да ни смаже!

© Елена Костадинова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??