Морето в очите ми спира,
усмирява немирно сърце.
Уморено покой там намира
под звездите на южно небе.
Морето в мен се разлива,
разпилява прозрачни коси
Нек' ме гали и нек' да се слива
с мойте тайни незрими мечти.
Нека бъда незнайно море,
неоткрито, без име дори.
Закопнял тишина, брегове,
нека бъда, нека бъда море.
Поморие
2018г.
© Хари Спасов Всички права запазени