19.05.2015 г., 21:02 ч.

Нека да ни има 

  Поезия » Друга
329 0 4

Не съм се променил.

Но в мене тишината

не дава ми покой.

Да бъда ли и аз човек,

незрим?

Или в кладата на огъня

греховен,на него

аз да се предам.

Дори не искам да го мисля.

Дори не искам да е в мен...

Но той гори и е горещо.

Дерзае ме изгаря в мен.

Но не за себе си тъгувам,

и не за собствен идеал.

Забравили сме

дори да се усмихваме!?

Забравили и род и чест.

Какво остава ни тогава?

На кой ли влак да се качим?

Боли ме... И знам защо така е .

Но глас пустинен ми нашепва,

че не един а глутницата

е щастлива... Когато всички

се превърнем във един.

Дерзай народе... Нека да ни има.

© Ангел Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много се надявам и моля найстина да ни има!!!Не защото само съм Българин но и защото обичам трудовият и тих народ населяващ земите ни!!!За добрите хора с любов!!!Нека да ни има!Благодаря ви приятели !!!Тони ,Криси ,Миночка!!!До нови!
  • Дано се сбъдне пожеланието ти и да ни има,макар и да боли!Хареса ми!
  • "Нека да ни има"
    -----------------------------------
    Красиво и оптимистично послание!
    Споделям написаното в коментара на Стойна!
    Поздрави и от мен за прекрасния поет!
  • Добре си го подредил,Ачо!Всичко е истина, което си написал:
    "Забравили сме
    дори да се усмихваме!?
    Забравили и род и чест.
    Какво остава ни тогава?
    На кой ли влак да се качим!"
    Всички сме объркани, но тайничко се надяваме , че ще ни има...
    Дано надеждата се сбъдне!
    Пожелавам ти хубава вечер и спокоен сън!
Предложения
: ??:??