8.10.2009 г., 13:16 ч.

Нека да започнем отначало! 

  Поезия » Друга
634 0 8

Мислех си да те накажа с обич!
Но, когато някого обичаш,
ти не го “наказваш”! Обясняваш,
че боли, когато те отрича!

Как със обич!? Нека със омраза
ти покажа колко заболя ме!
Но омразата дълбае язва!
Праща любовта в изгнание!

Или пък с мълчание да кажа
колко силно егото рани ми!?
Но за егото си ти не мислиш,
ако някой е за теб любими!

Затова реших - наместо силни думи,
от които после ми призлява,
да ти кажа с истинско смирение:
“Аз ли съм виновна? Съжалявам!”

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Обич е когато се прощава, стига да не се стигне до мазохизъм.Хареса ми!
  • Прекрасно е , ПавлиИ стихът и посланието
  • Хареса ми като техника, като версификация,
    но не и като философия.
    Може би ще споделя нещо много лично, но не уважавам "момичетата,
    които наказват със смирение"...
    Със разбирането и надеждата, че това е само поетичен образ,
    ти казвам БРАВО!!!
  • да
    Поздрав!
  • Хубаво написано!Хареса ми,много!
  • Да,да можем да простим,значи сме мтого силни!!!Така злото и болката не могат да те наранят,те нараняват себе се!!!
    Поздравления!!!
  • Мнооого добро! Хареса ми! Умението да прощава прави човека по-богат!
  • Добре си го казала!
    Хареса ми!
Предложения
: ??:??