Wild-Child (Мартина Василева)
43 536
27.04.2010 г., 9:49 ч.

Нека горчи! 

  Поезия » Друга
1042 0 10

Горчи ми по устните нощем вкусът на сълзите,

но те ми напомнят, че жива съм още

                                                                 и пак,

със всяка пулсация казва сърцето

                                                         "обичам!".

Във капка дъждовна събира се целия свят

и пръсва се в мен...

                             като лек за отровните думи.

От жаравата клада се ражда,

                                                 от малка искра

и готова да пламне

                             и с огнени,

                                             тежки куршуми

да прониже душата,

                                   сърцето ми...

                                                  Как да я спра?

Но дори и да можех, не искам!

                                                  Докрай ще остана!

И на болката аз ще се смея със свирепи очи!

Но душа непокорна и парче по парче разпиляна,

пак не ще да живее сред злоба

                                                     и страх,

                                                                  и лъжи!

За това, че заставам напук на омраза и болка

и не крия сълзи зад фалшива усмивка и грим,

се зазидах сама зад решетки...

                                                  и не знам още колко

тази жива надежда във мене не ще се сломи.

Но, дори да горя със лъчите на следното утро

и дори да текат от очите не сЪлзи, а кръв,

аз пак ще се боря със сила за своето утре

и пак ще обичам живота със същата стръв!

И нощем във мен да усещам вкуса на сълзите,

ще бъда безкрайно щастлива, 

                                                     защото ще знам,

че има защо да се боря -

                                               че още обичам

и няма безкрайната обич във мен да предам!

 

 

 

© Мартина Василева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • яко ееее бравооооо
  • Прегръщам Ви, приятели!!! Благодаря на всички, които прочетоха!
  • Да. Харесах!
  • Изстрадана обич...благородно послание...
  • От-до - всичко си е на ниво!!!
    Браво, Мартинка!!!
  • много хубав стих!
    поздрав!
  • Много добре, хареса ми твоя оптимизъм! Без вяра, няма спечелена битка!
  • Поздрав!
  • Стихотворението е много хубаво, но трябва да се пипне ритъма на две- три места! Поздрав!


  • По устните на Земята
    /по С. Москаленко /

    Знаеш ли, тревата е също Небе,
    а Бог е изпратил росата...
    Сред звездите се скитат нашите стихове,
    палят и Слънцето и Луната...

    Вечни са... Като от Бъдното приказка,
    като Аязмо, като Жива вода.
    Поглед Господен... но не вярва на изказа
    човечето, потънало в сивота...

    Шляпа към къщи, че там го зове
    фасулецът, на жена му полата...
    Знаеш ли, тревата е също Небе,
    по устните на Земята...

    Зем.
Предложения
: ??:??