Отново се завръщам в този стих.
Дали ще ми е тази вечер за последно?
Красивото в сълзата преоткрих
през болката изчезваща безследно...
С магията на огнена сълзица
отронена във мигове на слабост
пожар разпалва мъничка искрица
събудила душата ми за радост.
Ще запечатам ярко в спомена си чувството
което нежно в стиховете ти извира...
Щастлив да бъдеш – на Живота е Изкуството!
И нивга Вдъхновението да не спира!