silvia0505 (Силвия Кръстева)
38 92
26.01.2013 г., 11:25 ч.

Нелепо 

  Поезия » Друга
1059 0 3

Ето тръгваш... затворена страница

ще са чувствата, само след миг.

Гордостта, тази нагла безсрамница,

в мен заключи и вопъл и вик.

 

Ще разголя пред тебе душата си,

ще ти кажа: "Не тръгвай, поспри!",

но мълча, зъби стиснала, плачейки...

Ще съм силна макар да боли!

 

Заслепена до лудост - отричам -

със замах сривам нашия свят...

Не признавам, че още обичам...

а гори във сърцето ми ад.

 

И познат се разгръща сценарий -

нараняващ, отровен... горчи,

и предсмъртно ранена душата ми -

не, не моли, а гордо мълчи.

 

Беше просто... едничко: "Обичам те!" -

хепи енд и вълнуващ финал.

Просто бе, но мечтите погребахме,

любовта си убихме без жал.

 

Със юмруци и челюсти стиснати,

продължихме напред... суета.

Пепелище остана след пламъка.

Буци лед - две самотни сърца.


С. Кръстева

 


 

 

© Силвия Кръстева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??