Немислимо
(на майка ми, която никога не ме оставя да забравя коя съм и какво трябва да постигна)
Немислимо е за мен да те оставя -
недей ме укорява и не ме моли.
Във всеки миг на трудност или радост
до теб ще бъда аз...
Ще бъда като вятър, като хала
и по твоите стъпки ще летя.
При теб ще дойда
и независимо от раните ти, ще те изцеря...
Не, не ме кори!
Немислимо е дори за мен да те забравя,
да те оставя да забравиш бъдния ти път.
Не ме кори
- за теб го правя -
немислимо е за мен да те оставя...
© Тони Иванова Всички права запазени