НЕМСКАТА ОВЧАРКА НА СЪСЕДА
... моят мил съсед из парка цял ден вестници чете,
двама – с немската овчарка, ще прехвърлят и стоте,
той с луличката си пуши сред алеите с цветя –
тъй живеят, двама души – той със вестника, и тя,
тя понякога ме спира – и ме гледа с поглед благ,
късно снощи пихме бира, седнали на моя праг,
на изящен немско-руски лахме с нея до зори! –
и с една тава закуски хапнахме – надве-натри,
аз ѝ казах стих от Лорка, сетне и сонет на Блок,
и – додето пих загорка, стана вече five o 'clock,
и линейката съгледах – даже вятърът бе спрял! –
там – под вестника, съседът беше паднал и умрял,
сетне седем нощи в парка, помня – под луната вих! –
двама – с немската овчарка, този мой прощален стих.
© Валери Станков Всички права запазени