29.02.2012 г., 9:29 ч.
Ненаживени
Все някога вълните
ще утихнат уморени -
престарели скитници.
Задъхани. Ненаживени.
И, рухвайки, звезди
ще озарят небето -
венец от златен дъжд.
Мечти сред шепа пепел.
Да дирят светлината,
съдено било, орлите
с восъчни криле. Отвъд
пределите на дните.
Стихията ще се стопи,
навярно, в кротка пяна...
Но аз ще я запомня тъй
- задъхана. Ненаживяна.
© Александър Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Такава е
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Запомни завинаги.Носиш бунт и стихия...Успехи, успехи!!!
И като ядеш семки в час, не хвърляй люспите по пода...
/това е шега,защото не знам какво има още да учиш.И къде
изчезна да не би да те затрупа снега в Балкана?/Wali/Виолета
Томова/