danda (Даниела)
358 1120
2.04.2020 г., 8:09 ч.

Безумно 

  Поезия » Друга
768 2 8

Рисувам най-последната сълза със радост.

Очите ми са сетен вик към нечие небе.

Кръвта във вените ми сигурно е млада,

но вече не достигат разум, кръст и колене.

 

В галоп, подгонени от детски глъч,

отиват си от мен и спомени, и настояще.

Аз никога до днес не смогнах и веднъж

да впрегна мисълта си в светло щастие.

 

Два пътù живот живях. И не наужким.

Единият е мой. А другият - на вас принадлежи.

В моя се страхувам всяка Божа сутрин.

А вашият е свобода. И необмислен стих...

 

Сега е тъмно утро. Гларусите са пазачи

на всички наши тайни клетви и молби.

И моля се: ако животът ми е още Ваш,

да пиша дълго най-безумния си стих.

© Даниела Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??