Облегни,

облегни се на моето детство.

Прегърнало минало в рани заровено.

Да, така с мен се случва болезнено често –

от своята болка на съд съм положена.

Помечтай,

помечтай си със моето детство,

погребало мигове – по-зли от мащехи.

Няма капка съмнение, че то е черно,

по-черно от дявола, криещ се в мрака си.

Няма как...

Няма как да погледнеш във мен,

без да видиш прогнилите ласки,

на този някой, по който изгаряхме

аз и моето време - без маски...