тюркоаз (Мариола Томова)
940 8309
10.11.2007 г., 11:09 ч.

Необратимост 

  Поезия » Философска
613 0 13
Все едно и също,
                              в минути на безсилие.
Поглеждам в огледалото,
                              с човешка прозорливост.
Оправям кичурите
                              прошарени в косите си
и деколтето -
                              все още предизвикателно.
И потеглям нанякъде,
                              с развихрено въображение,
като потребност някаква,
                              във времето застиващо.
                              (очаквайки деня)
Все едно и също,
                              до безкрайността,
там, в безбрежността,
                               мимолетни червени макове
пак срамежливо главици свиха
                               и с листенцата се простиха.
                               (в края на деня)
Студено време -
                               на намръщени късове светлина!
Изтрити бързо от вихрушки дъждове,
                               на едри пръски!
Отмерващи живот, смърт, съдба,
                               с необратими стъпки!
                               (затуй прегръщам с обич деня)

© Мариола Томова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??