Изгубена в пространството и мислите,
аз спрях за миг да си почина.
Огледах се наоколо – сред нищото,
и видях преследващи ме сенки…
Глупост човешка бях допуснала
и миналото си бях унищожила.
И сега вървя по тази пътека,
още неориентирана…
и се чудя с бъдещето си какво да правя…
Ще имам ли сили да се променя…
или ще остана сред сенките и пустоща…