19.03.2013 г., 21:05 ч.  

Неосъзната сила 

  Поезия » Философска
808 0 10
Всеки ден, даром даден, по утрото страшно личи.
Гилотината яростно свети на мислите скришни.
Вчера ято от птици загнездиха в мойте очи
светла жажда за полет и шепа дъждовни въздишки.
Как животът обаче да тръгне по мед и масло:
в коридора жената току с вратовръзка ме "беси".
После как да не кажеш, че бракът е сладко тегло,
а не вечния сблъсък на его или интереси.
И стремглаво се сбутвам в раздрънкан червен автобус -
миризмите на чесън и пот се раздиплят на катове:
(знам рецептите адови вече почти наизуст)
и на острите лакти, дръгливи, обирам отката. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивайло Терзийски Всички права запазени

Предложения
: ??:??