Понякога, когато мракът обгърне душата ми,

не виждам път, не виждам спасение...

Животът препуска край мен, като забързани влакове,

а аз падам на релсите, неоткрила спасение...

Филми всякакви, всеки ден гледам,

а ми казват че това било реалността - 

страх, глад, безчовечност, тирания -

не виждам смисъла, не виждам спасение...

Свивам се в ъгъла като малко дете и плача,

неоткриваща спасение...

Вълни от глупост и жестокост ме заливат - 

замръзвам, неоткрила спасение...

Къде ми е сега магическата пръчка,

къде е джинът от лампата,

къде е златната рибка...

Къде са вълшебствата?

Ще поискам спасение, мир и любов за всички!

Но това не е приказка...

Това е реалност...