Седя аз сам в нощта,
мисля си за разни неща...
Виждам образи познати,
но те са тъй далечни, разпръснати...
Самотата е надвиснала,
илюзията ме е достигнала...
Аз съм далечната душа,
която никой не иска да изслуша...
Странник в мрака ме следи,
вкопчил се в моите спомени бледи...
Нощта е все така студена,
в нея се рее моята душа заблудена... ...