Дълбая, ровя в сенките на миналото.

Лутам се по грапавините на сегашното...

Съмнението е отворена врата -

трябва да преминем, за да продължим.

Неподредени истини...

Разчупени парчета - мигове живот

събирам и нареждам -

опитвам се да наредя пъзела - живот.

Потъвам в безвремието -

странник - търсач - на себе си,

на човеци, на сродни души.

Нося си кръста на раменете.

За да продължа да нареждам пъзела.

Съдба.

Ванко Николов (Starkmaster)