8.10.2008 г., 13:58 ч.

Неподвижен 

  Поезия » Философска
443 0 0

Неподвижен и тих

стоях в очакване на пулс.

Застой... уплаха... гибел.

Искра от мъртва жар

те пробожда с чар.

Жив съм.

Желая... жадувам... не достигам.

Защо си тъй далеч?

Крещя... не докосвам,

Полудявам... не притежавам.

Клетка... бяс... раздиране.

Вериги... Разкъсване... Свобода.

Притежавам... себе си... избор.

Съм... желая... имам.

© София Русева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??