В огньовете -
среднощен
сноп ухания,
безсънно-стръмна -
сянка на крило,
стопявам
кръстопътни
разстояния,
забравила
билò
и небилò...
Надиплени
кристалчета
желания,
в посока
наобратно -
през тъмата,
в очите ти -
бездънностно
изваяни -
потъвам...
Неподвластна
на съдбата!
© Донка Василева Всички права запазени