Непоносимо

21.01.2020 г., 8:06 ч.

Поезия

709 2 1

Мечтаех си навремето, че двама

под мойта обич ще се приютиме...

Оказа се най-тихата измама.

Оказа се лъжа! Непоносима.

За даване, че имах - имах много:

надежда, сън и смях, съдба и име...

Остана ми единствено тревога -

към мъката развих непоносимост.

И всеки път, когато по неволя

повтарям си, че пак съм ти любима,

усещам, че душата ми се моли

да стане чудо пак. Непоносимо!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Самодида (Даниела Йорданова)

2020-01-24T00:21:15+02:00

Да, странно, но тъгата и красотата често се сприятеляват.