Неповторим направен е Човека!
Отделният човек е уникат...
И само той е в своята пътека.
Не са еднакви даже брат и брат.
И за това е той богуподобен .
Единствено е той по Божи терк!
Изправен ли върви, или наведен...
Дали е бял, или е досущ чер...
Той търси в Лабиринта да открие
защо ли е извикан на живот.
И от направата калта си да измие,
да тръгне след звездата си напред!
Затуй безброй се хорските пътеки
и всички вкупом водят към света...
И всеки търси само свойта Мека,
която е за всекиго целта!
И той така, до края амбициран,
върви и изпълнява своя дълг!
Но с чужди цели щом е допингиран,
за себе си за цял живот е зъл...
© Христо Славов Всички права запазени