yaniuz1 (Яни)
50 123
18.01.2013 г., 20:33 ч.  

Непознатата 

  Поезия » Философска
1293 0 2

 

Видях я да се крие във шубрака,

от слънце и от светлина.

Видях я да танцува в мрака

и да се задява със смъртта.

Видях окото ù, то бе дълбоко,

празно бе, като голяма пещера.

И с мамеща усмивка бе

на млада, хубава жена.

 

Видях я, но после тя изчезна -

разтвори се във въздуха и танцът спря.

 

След туй следите ù се скриха,

като вълнички в прозрачно езеро,

направени от нечия мъничка ръка.

Ами сега? Запитах се, къде е?

А толкова бих искал да я няма.

И да е близо искам, но да бъде настрана,

за да я виждаме и да се пазим

от непознатата ни, сенчеста страна....

© Яни Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??