18.01.2013 г., 20:33 ч.  

Непознатата 

  Поезия » Философска
1428 0 2
Видях я да се крие във шубрака,
от слънце и от светлина.
Видях я да танцува в мрака
и да се задява със смъртта.
Видях окото ù, то бе дълбоко,
празно бе, като голяма пещера.
И с мамеща усмивка бе
на млада, хубава жена.
Видях я, но после тя изчезна -
разтвори се във въздуха и танцът спря.
След туй следите ù се скриха,
като вълнички в прозрачно езеро, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яни Всички права запазени

Предложения
: ??:??