6.02.2024 г., 21:15 ч.

Непознатата от влака 

  Поезия » Пейзажна
274 2 2

 

Ти бързай влако! --- тя е срещу мен.

Връхлитат планини в стъклото

и жиците са като бяла прежда,

а хижите с боровете растат;

 

селцата се разгръщат като карти,

в браздите бели ни следа ---

прикляка всичко туй и бяга.

Шишето бира е пред мен и тя.

 

                              януари 1990 г. 

© Лъчезар Цонев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Пепи! Все още е зима и реших да добавя едно такова стихотворение...
  • "Връхлитат планини в стъклото
    и жиците са като бяла прежда"
    Много красиво!
Предложения
: ??:??