Вчера случайно те видях,

но не се зарадвах както преди.

Дори за поздрав не спрях,

въпреки че се погледнахме в очи.

Към мене ти вървеше -

бавно, както и аз.

Не каза нищо - мълчеше,

сякаш не е имало нищо между нас.

Не трепна сърцето,

не се зарадва и душата.

Дали забрави да се усмихне лицето,

или наистина сме вече непознати.

А не можех да си представя преди

само един ден без теб.

Липсваше ми и в съня те търсих дори -

исках те винаги до мен.

Приятелството ни носих на сърце

и жертвах всичко за любовта.

На тебе посветих всички стихове,

а двама непознати сме сега...

И вече не чувствам нищо

и нищо не искам от теб.

Изгубихме се и изчезна всичко -

видях те, но не трепна нищо в мен.