Отново сме напълно непознати,
а спахме във едно легло до вчера,
зачеркнали сме Божи постулати,
Ти беше Марс, а аз за теб - Венера.
На две полукълба сега живеем,
ти севера превзе, а аз пък Юга,
и вместо трудности да преодолеем
за мен си чужд, а ти си търсиш друга.
Балона на търпението се спука,
преля недоверчивата ни чашка,
дали от мързел или пък от скука
подхванахме кавга като играчка.
Тъй всеки е тревожен, огорчен
и прави крачка в грешната посока,
а Господ отстрани е натъжен..
Кога ще си научим ний урока?
© Виктория Тасева Всички права запазени