24.12.2021 г., 11:33 ч.

Непредсказани разговори 

  Поезия » Философска
530 2 5

НЕПРЕДСКАЗАНИ РАЗГОВОРИ

 

На моя скромен телефон

открила съм бутон вълшебен.

Реша ли да говоря с Бог,

набирам го – по всяко време.

 

А той – любезно търпелив, 

до днес не ми се е разсърдил.

И скучния речетатив

без укор слуша и не съди.

 

И после, като кротък дъжд,

вали в душата ми покоят,

след него никне звездна ръж –

и в нея чезнат скръб и болка.

 

Не тръгвай, Господи, от мен –

прости ми всяка многословност.

Ще бъде страшно – някой ден

загубя ли ти телефона.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??