Patrizzia (Надежда Ангелова)
2238 18515
7.07.2021 г., 20:20 ч.  

Непременно 

  Поезия » Строги форми
314 4 6

Понеже гроздето – зелена ягорида,   
видяло му се кисело и не веднъж,
той пред екрана само прави се на мъж
и сипе смело, смело хула след обида.

 

Да беше, честен, че да каже : "Ще си ида,
че нямам ръст, дори да жъна лете ръж.
Дай, Боже да политна аз, а Ти ме дръж!
Ще почета, ще се поуча и ще видя,


молец ли сив съм – пеперуда в какавида?"

Но не – от злоба ръфа, къса и ръмжи,
благопристойно лустро, кисели лъжи.

Високо твърде е и гроздето зелено,


 

но щом на чужди рамене си се  качил –
какво ти дреме как, кого си наранил?
Отгоре ще те видят, вярваш... Непременно.  

 

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??