Ето ме отново тичаща,

бягам от теб.

За пореден път обичаща,

друг, а не теб.

Опитвах, може би безброй пъти,

забравях те, погребвах те...

Но отново чувах гласа ти,

намирах те, откривах те...

До днес така живях, в грях,

до днес за теб копнях, но не посмях,

дори една дума да ти кажа.

Но за сметка на това успях,

себе си поне жестоко да накажа...

Утре не ще моля и не ще прося,

но скрита даже от себе си

в душата си гола ще нося

спомена, изгарящ во веки...