Неразбран...
Неразбран си тръгнах сам
от коледната трапеза.
Ударен с тежък боздуган,
разсърден на човека.
Мъчително проникнаха
в душата ми думи остри.
Още неизречени показаха
своите грозни мостри.
Неразбран от твоя поглед
се очистих.
Времето, което с теб
прекарах, от съзнанието си изтрих.
Гледаш, вчера като младо дръвче се разлистих.
А днеска ти ме отрови
със невежество, за което дори не се замислих.
Хайде, погледни ме, отговори.
Мрачното чувство, сивия печал
във мене изгори.
Да кажа нещо, без дори да съм успял,
и най-безсрамно си тръгни...
© Денис Халил Всички права запазени