В живота търсим радостта между отвъдното и реалността;
когато си щастлив, се заблуждаваш, когато страдаш - в ужас изпадаш.
Защо живеем и с какво се борим, можем ли трудностите да преборим?
Можем ли на всекиго да се опълчим или предпочитаме да мълчим?
Всичко си има научно обяснение - светът търпи своето поражение;
милиони деца по света хващат иглата и докарват си белята.
Осемнадесетгодишно момче вчера умря,
предозира се в колата си и сърцето му спря.
Малко хлапе пуши и пие - това е резултатът, когато вкъщи всеки го бие,
младо момиче скочи от петнадесетметрова скала,
просто защото останала сама...
Трябва ли да продължава това, с добри очи ли да гледаме на света?