4.10.2019 г., 17:41 ч.

Неродени 

  Поезия » Друга
559 7 11

Вятър подухва, косите ми гали.

Постила килим от златни листа.

Дърветата тъжни с оголени клони,

сбогуват се тихо със свойте деца.

 

Душата ми плаче, чувства немеят.

Дъждецът докосва самотни сърца.

Прегръщам тъгата, очите жалеят...

удавени в капки златиста роса.

 

Вървя безвъзвратно по мътна пътека.

Раздяла вещае злочеста съдба...

Влюбени двойки тъгуват с дърветата,

за сбогом с неродената своя мечта.

© Цветето Б. Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти!
  • Тъжно и хубаво !
    Поздрави за творбата !
  • Благодаря ти за топлите и позитивни думи!
  • Доче, благодаря ти за вниманието и милите думи!
  • Много емоционален текст, изпълнен с болка и искреност! Сърдечен поздрав!
  • Благодаря ти от сърце!
  • Много е хубаво, Цвете! Дори с тъгата, която навява!
  • Най-сърдечно благодаря за топлите думи!!! Това стихотворение го написах с цялата си душа в знак на съпричастност...! Благодаря за сърчицата и на всички прочели! Уютна вечер ви желая!
  • Пречистваща и възвисяваща душата тъга. Поздравление, Цвете! Ще ми се да цитирам мисъл на много скъп за мен човек:

    "В живота има и добри и лоши неща, но те взаимно се уравновесяват. А тъгата идва от Времето!" /добавям от себе си: И от есента!/
  • Тиха скръб намира утеха
    по застлана с нежност пътека...
    Носталгия блика от всеки ред.Тъгата е характерно настроение за лиричните натури.
    Поздравления за рисунъка, Цветенце!😔
  • Много тъжно,но много истинско!Поздрави!Отново в Любими
Предложения
: ??:??