В утробата си носеше живот,
а вън ухаеше
на мартенски кокичета...
Хората си подаряваха,
червено- бели мартеници.
Избираха най- хубавата за
любимия,
а тя се даваше в море от
самота.
Усещаше се – разпната.
Пристъпи в болничната стая
и каза сбогом на мечтата.
-Страхливка!
Нероденият син изкрещя.
© Лили Спасова Всички права запазени