НЕСБЪДНАТИ МЕЧТИ
Защо са хората самотни
и много тъжни при това?
Дали имотни, безимотни
все вее ги една съдба.
Тъй птица без крило остала
къде ли може да лети?
В живота минала таз хала
нещастна ще си вече ти.
А времената щом са тежки,
не те питат за душата
и за желания младежки,
а на "ти" ли си с парата.
Затуй ще си останат вечни
като несбъднати химери
мечтите простички, извечни
дом за теб да се намери.
Прощавай, младост неживяна!
Прощавай ти, живот красив!
Далеч в мечтите ми остана.
Сега си само спомен жив.
© Анка Келешева Всички права запазени