С парцалена обич си закърпвам небето,
че от дребни души се прокъса от плач...
И пак се заричам, дано съм проклета,
ако пак го раздавам от сутрин до здрач!
С игла и конец ще съшивам надежди
във моя си свят, станал пристан за тях.
Чужди горчилки в сърцето отглеждах
и удобно за всеки все там си стоях...
Боли ме, човече. Боли ме да гледам
как грабят и нагло ми викат: ,,Мълчи!
За тебе, нещастнице, никой не страда!"
В калта ми потъпкаха всичко... почти. ...